Тръгнах от София към 10h. Беше мокро, мъгливо, лигаво, както са казва на шофьорски език. Карах по “новия път” за мен път! По-точно излязох през Панчарево, Кокаляне, Бистрица и право към Боровец. Дупки по пътя – в рамките на нормалното, да бъда честен не ги забелязвах защото се наслаждавах се на Toyota Land Cruiser, която си взех под наем. Забележителен автомобил - автоматични скорости, двузонов климатроник, махагонови апликации, кожен волан и въобще лукс съчетан с практичност. Уредите, и всяко нещо свързано с управлението на автомобила е там където го търсиш. За road и off-road възможностите му да не говорим! Толкова за Land Cruiser, въпреки, че бих си похарчил 2-3 часа описвайки колко съм впечатлен от японската инженерна мисъл.
Приближавам се до Боровец, чертая мислени схеми за един готин излет с любимото колело (защото сега съм пак по работа) Мислейки пристигнах и останах приятно изненадан. Поизчистен подреден Боровец, очакващ първите туристи. Отново приятна изненада - персонала е настроен гостоприемно! Или май беше случайност. Хотелите са приятно топли и се носи онази приятна миризма която ни връща в детските години когато баба е запалила печката сутрин рано на село и пече баница. И чисто по нашенски; много добре не е на хубаво, всичко е заледено. Улици, пред хотели, паркинги, (това което е на сянка) направо си е изпитание да го преминеш(още се чудя как стигнах до хотел Ястребец) Изчистили, замели, но да сложим малко пясък бе хора. И нямам търпение да отворя тема за Toyota Land Cruiserа, на чиито покрив даже имаше и кутия за багаж! Ако не бях с този автомобил по-добре да се бях върнал. Не мърда тази кола! Стабилен и никакви индикации за задъхване та било то и при среща с ледени пързалки. (малко прекалих, но при нужната доза уважение към условията колата наистина е сигурна).
Прибрах се по същия път, през селата от които имена помня само Ковачевци и Бистрица. Мъчително и бавно се включих в софийския трафик. НЕ МИНАВАЙТЕ ОТ ТАМ освен ако не искате да се насладите на красивите родни планини. Преди Бистрица пътя е ремонтиран, но след това тесен без големи шансове да изпревариш бълващия сажди стар дизелов бус пред теб. Същото и за участъка преди ремонта: дупки теснотия и завои безброй. За да не минете от там внимавайте в Самоков, след моста завийте в дясно и от там има знаци. С една дума през зимата този път си е направо предизвикателство! През лятото може да се отдадем на романтиката и с малко повече усилия да не му обръщаме внимание! Пожелавам ви леко и безаварийно пътуване!

Не пропускай: абонирай се за нашите RSS новини!